22.09.2010 г., 15:26

Да си жив

921 0 0

Да гледаш колко е красиво,

когато слънцето изгрява.

Покой душата да намира,

когато славеят запява.

 

По утро, бос в росната трева да ходиш

и да се чувстваш, сякаш че летиш.

Усещане такова те не пуска,

дори когато вечер ти заспиш.

Когато слънцето залязва,

спрял поглед върху залеза красив,

тъй хубаво ти става -

ти просто чувстваш, че си жив!

                                                                    2006г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...