Мама скоро ме попита:
- Искаш ли да имаш братче?
- Топката ми то ще рита...
Как ще спя, шом нощем плаче?
- Ти за кукла ли мечтаеш?
Само тя е мълчалива.
Кака ще си скоро - знаеш,
мислех, че ще си щастлива!
Замълчах си натъжена.
Трябва ли да обяснявам –
обичта ѝ разделена
аз на две не заслужавам!
Баба каза, че в сърцето
имало место за всички.
Ще обича тя момчето,
но и свойта дъщеричка.
Нищо аз не отговорих,
пак нацупих се сърдита
и на болна се престорих.
Моят татко ме попита
имам ли избрано име,
как желая да се казва.
- С гърлобол съм, целуни ме...
- Термометърът показва,
че си здрава, рожбо скъпа!
Хайде да поспите с мечо.
Аз възглавката окъпах
със сълзи... Но спирам вече.
* * *
Мама в болница приеха.
Братчето ми днес роди се.
Има своя стая, дрехи
и след дни ще ги изпишат.
Бавно мремето се движи,
искам аз да го подгоня.
Кака съм! Това е грижа,
но се радвам. Пет балона
на кошарата му вързах –
красота да вижда само.
- Приготви се, дъще, бързо!
Тръгваме със теб към мама!
- Ура! Вкъши мойто братче
аз да гушна съм готова!
Ще го люлям да не плаче.
Тате, с рокличка съм нова!
Ето, стигнахме и вече
чакаме да се покажат.
Мама с малкото човече
запозна ме първа. Даже
ми го даде, взех го бавно,
после влязохме в колата.
Кака да си – било славно,
как ми трепка днес душата!
Като кукла ще го храня
с биберон, да расне бързо,
от момчета ще го браня
и обувки ще му връзвам.
А след време ще играе
с мен и весело ще тича.
До тогава то ще знае
колко много го обичам!
🥰
Честит празник на детето, скъпи малки, големи и още по-големи дечица!🎉💖🥰
Нека люлката на детството ви носи радост, игрите – забавление, книгите – знания,
а мечтите – вяра в себе си! 👍💋✌
© Мария Панайотова Всички права запазени