25.11.2010 г., 19:00

Да си спомним кои сме

881 0 16

Лотос под утринно слънце

Покълнало мъничко зрънце

Времето забавя своя ход

Разгадава таен код

Живот секунда вечност 

Сега потънал в тишина

Свят в нова светлина

Една отворена врата

Врата към човечността

Цигулков стон...

Сред оркестър 

От стотици инструменти

Скала надвесена над океан

Живота завъртян

Ум сърце и смелост

По жълто тухления път

Разцъфнали цветя

Релефи - човешките лица

Вътре в себе си...

По стъпала

Кристална чистота

В сплетените коренища

На вековните дървета

Стълба към небето

Води ни в небитието

Смисъл и цел

Къде ли си поел

В небето звездно 

Да се взираш

Звезди да не намираш

Загадка и Вяра

Врата се отваря

Чеда сме на Дух един

В светлината да се потопим

По пътя хлъзгав падащи

Неспиращи и продължаващи

Всеки камък е познат

Животът кръговрат

Да си спомним кои сме

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не спирай да вървиш! Светъл е пътят пред теб!
  • ...Живот секунда вечност...
    много мъдра мисъл! Хареса ми Любчо! Бъди винаги с твоята светлина и топлина, която раздаваш щедро на всички нас! Благодаря ти!
  • Така е Дени и аз те помня....!!!
  • Любоо, спомних си! Аз съм "Стълба към небето... Вътре в себе си...
    По стъпала
    от кристална чистота!" И теб те помня!
  • Ивон,Сеси,Искрице,Вита...Слънчеви сте благодаря от душа и сърце!!!Топлинка!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...