25 nov 2010, 19:00

Да си спомним кои сме

  Poesía
886 0 16

Лотос под утринно слънце

Покълнало мъничко зрънце

Времето забавя своя ход

Разгадава таен код

Живот секунда вечност 

Сега потънал в тишина

Свят в нова светлина

Една отворена врата

Врата към човечността

Цигулков стон...

Сред оркестър 

От стотици инструменти

Скала надвесена над океан

Живота завъртян

Ум сърце и смелост

По жълто тухления път

Разцъфнали цветя

Релефи - човешките лица

Вътре в себе си...

По стъпала

Кристална чистота

В сплетените коренища

На вековните дървета

Стълба към небето

Води ни в небитието

Смисъл и цел

Къде ли си поел

В небето звездно 

Да се взираш

Звезди да не намираш

Загадка и Вяра

Врата се отваря

Чеда сме на Дух един

В светлината да се потопим

По пътя хлъзгав падащи

Неспиращи и продължаващи

Всеки камък е познат

Животът кръговрат

Да си спомним кои сме

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не спирай да вървиш! Светъл е пътят пред теб!
  • ...Живот секунда вечност...
    много мъдра мисъл! Хареса ми Любчо! Бъди винаги с твоята светлина и топлина, която раздаваш щедро на всички нас! Благодаря ти!
  • Така е Дени и аз те помня....!!!
  • Любоо, спомних си! Аз съм "Стълба към небето... Вътре в себе си...
    По стъпала
    от кристална чистота!" И теб те помня!
  • Ивон,Сеси,Искрице,Вита...Слънчеви сте благодаря от душа и сърце!!!Топлинка!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...