Nov 25, 2010, 7:00 PM

Да си спомним кои сме

  Poetry
880 0 16

Лотос под утринно слънце

Покълнало мъничко зрънце

Времето забавя своя ход

Разгадава таен код

Живот секунда вечност 

Сега потънал в тишина

Свят в нова светлина

Една отворена врата

Врата към човечността

Цигулков стон...

Сред оркестър 

От стотици инструменти

Скала надвесена над океан

Живота завъртян

Ум сърце и смелост

По жълто тухления път

Разцъфнали цветя

Релефи - човешките лица

Вътре в себе си...

По стъпала

Кристална чистота

В сплетените коренища

На вековните дървета

Стълба към небето

Води ни в небитието

Смисъл и цел

Къде ли си поел

В небето звездно 

Да се взираш

Звезди да не намираш

Загадка и Вяра

Врата се отваря

Чеда сме на Дух един

В светлината да се потопим

По пътя хлъзгав падащи

Неспиращи и продължаващи

Всеки камък е познат

Животът кръговрат

Да си спомним кои сме

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не спирай да вървиш! Светъл е пътят пред теб!
  • ...Живот секунда вечност...
    много мъдра мисъл! Хареса ми Любчо! Бъди винаги с твоята светлина и топлина, която раздаваш щедро на всички нас! Благодаря ти!
  • Така е Дени и аз те помня....!!!
  • Любоо, спомних си! Аз съм "Стълба към небето... Вътре в себе си...
    По стъпала
    от кристална чистота!" И теб те помня!
  • Ивон,Сеси,Искрице,Вита...Слънчеви сте благодаря от душа и сърце!!!Топлинка!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....