3.11.2016 г., 23:37

Да си сваля ли маските...

1.5K 1 0

Да си сваля ли
маските, стените,
за да ме видиш 
по-добре?

Да разголя ли 
душата си нацяло,
така 
да ме лъжеш 
повече?

Да разклатя ли 
света ти,
със свойта 
друга вяра
в любовта?

Аз, различната,
скритата и вярната,
непотребна съм ти
имам желание да летя. 

Твоите граници не 
са ми нужни,
твърде близко са до
посредствеността. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...