9.04.2020 г., 0:12

Да си вървим...

920 0 0

Да си вървим...

 

Все още се говори, отвъд моретата и планините,

че световете различни да се обичат не могат...

че два далечни живота са напълно загубени,

че твоят и моят живот ще пропаднат в ямата...

 

Но аз вече те обичам и споделям любовта ти...

и не знаем как това може просто да се забрави...

Не разбираме тези неща, от друг свят идваме,

но и тук и там копнея да живея в обятията ти...

 

И какво от това, че не сме еднакви, защо ни е?

Те не знаят, че в различията си се допълваме...

че благодарение на тях можем да сме едно цяло...

можем да мечтаем за живот, който обичаме...

 

И тъй се случи да прогледнем, че живота е кратък

и че няма време за губене, няма начало без край...

За какво ни е безсмъртието, за какво ни е вечността

ако в тази вечност не сме щастливи, не сме едно...

 

Този път идвам при теб, за да остана, живот мой...

Но искам да знаеш, че не те задължавам, любов...

Ако дойдеш с мен, ако аз дойда с теб да е от любов...

сподели ми отново без думи какво съм в живота ти...

 

Да вървим заедно, там където никой няма да ни съди
където никой не ще ни казва какво правим погрешно...
Да създадем нашия свят където има справедливост

без тези закони, без това нищо, само с любовта ни...

 

Да си тръгнем и после тъй ръка за ръка да се завърнем...

със страховете, който сме превърнали в мечти с криле...

да се завърнем в едно с открития въздух, с песента му

със смисъла, че в този един живот мечтаем да обичаме...

 

Не разбираме останалите неща, от друг свят идваме,

не разбираме нещата, който не са себе си, не разбираме

тези който не търсят щастието, дори и то да е само миг...

но и тук и там копнея да остана там в обятията ти...

 

Да минем и от там където всеки, ще може да ни осъди...
Да създадем нашия свят където има справедливост

без тези закони, без това нищо, само с любовта ни...

Само знам че те обичам, че ти ме обичаш също, знаеш...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...