Да си вървим...

Все още се говори, отвъд моретата и планините,

че световете различни да се обичат не могат...

че два далечни живота са напълно загубени,

че твоят и моят живот ще пропаднат в ямата...

Но аз вече те обичам и споделям любовта ти...

и не знаем как това може просто да се забрави...

Не разбираме тези неща, от друг свят идваме,

но и тук и там копнея да живея в обятията ти...

И какво от това, че не сме еднакви, защо ни е?

Те не знаят, че в различията си се допълваме...

че благодарение на тях можем да сме едно цяло...

можем да мечтаем за живот, който обичаме...

И тъй се случи да прогледнем, че живота е кратък

и че няма време за губене, няма начало без край...

За какво ни е безсмъртието, за какво ни е вечността

ако в тази вечност не сме щастливи, не сме едно...

Този път идвам при теб, за да остана, живот мой...

Но искам да знаеш, че не те задължавам, любов...

Ако дойдеш с мен, ако аз дойда с теб да е от любов...

сподели ми отново без думи какво съм в живота ти...

Да вървим заедно, там където никой няма да ни съди
където никой не ще ни казва какво правим погрешно...
Да създадем нашия свят където има справедливост

без тези закони, без това нищо, само с любовта ни...

Да си тръгнем и после тъй ръка за ръка да се завърнем...

със страховете, който сме превърнали в мечти с криле...

да се завърнем в едно с открития въздух, с песента му

със смисъла, че в този един живот мечтаем да обичаме...

Не разбираме останалите неща, от друг свят идваме,

не разбираме нещата, който не са себе си, не разбираме

тези който не търсят щастието, дори и то да е само миг...

но и тук и там копнея да остана там в обятията ти...

Да минем и от там където всеки, ще може да ни осъди...
Да създадем нашия свят където има справедливост

без тези закони, без това нищо, само с любовта ни...

Само знам че те обичам, че ти ме обичаш също, знаеш...