Да си знаеш
Харна ни е момата
гиздава и работна
на добри дела богата
на благи думи имотна.
Стъпя тихо, на пръсти
път и сторват тревите,
нозете и са чевръсти
обхожда в миг одаите.
На хоро щом заситни
леки стъпки игриви,
ще речеш че ще литни
Всинца в село подиви.
В утрина се надига
първа все на герана,
с глас нежен – авлига
озвучава мегдана...
Харна ни е момата
харна пък и засмяна.
Малко дива в главата
съща... баба си Ана.
Мома кът нея да знаеш
със свещица да дириш,
а пък щом я откриеш
на мига... да я палиш.
:)
баба Ана
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
