Да спра ли времето?
По лицето ми още целувките парят.
И усещам дъха ти от тях.
Ще запомня мига! Ще го помня, повярвай.
По шията си усещам твоята длан -
опита се с пръсти следа да оставиш,
а мястото още гори...
Поисках да го изтрия. Но не успях.
Не мога - нека те усещам така.
Още малко остава... Пак ми е тежко.
Не питай защо.
Поех си въздух, дълбоко.
Исках да спра времето -
гледах часовника с яд,
искаше ми се да го строша -
на парчета, точно сега -
на един без петнайсет.
Де да можех... Бих го направила - да!
И усещам дъха ти от тях.
Ще запомня мига! Ще го помня, повярвай.
По шията си усещам твоята длан -
опита се с пръсти следа да оставиш,
а мястото още гори...
Поисках да го изтрия. Но не успях.
Не мога - нека те усещам така.
Още малко остава... Пак ми е тежко.
Не питай защо.
Поех си въздух, дълбоко.
Исках да спра времето -
гледах часовника с яд,
искаше ми се да го строша -
на парчета, точно сега -
на един без петнайсет.
Де да можех... Бих го направила - да!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Не го спирай, че и ние имаме нужда от целувки 
