Да съживим любовта
Пръстта напукана е като старчески ръце
и само тук таме бодùли сухи гръб превиват
под висналото над пустинните недра небе,
а вятърът се плиска на вълни оловно сиви.
На милиони крясъци се пръсва тишината -
жалèйка на обезверени, диви свръхчовеци,
главите забрадùли с черен тюл на самотата,
понесли кръст. И погребалната процесия
се приближава. Като търкалящи се тръни
върху прояденото от всемирна скръб поле.
Тя спря пред мен. Помислих ужасена: Сън е!
От зейналите кратери-сърца дойде: "Не е!
Погребваме ненужните мечти и чувствата,
в сражение със егото загива любовта"...
Спрете, хора! Нека засадùм във тази пустош
отново живи, сгряващи душите ни цветя!
Сърцето ми изпълнено е с обич! Още колко
сърца ще се намерят, съхранили радостта
от нелечимата, обаче най-желана болка?
Знам, много са! Достатъчни да обновим света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
