Да съм истинска...
Понякога ми се приисква
да съм жерав... или фламинго,
да съм оранжева и розова
с мека гальовна перушина.
Да съм летяща птица...!
От размаха да пречиствам!
Със сърцето светкавица да паля...!
Но... искам и да съм
чакал... вълчица - сива, тъмносива!
Да вия, да прегризвам
да чувам как оковата се срива.
По лапите студа да ме изстива,
прозрачна да трептя
в коварна двупосочност.
И от водовъртежа
през пашкула да пониквам
над театрални маски
от бозови човеци...!
Не мога да съм
нискостеблена,
превита,
крехка,
тиха...
Ще разлайвам! Нека!
Какво кат лаят
и под стъпките ми се прикриват,
изгубили лицата си в себичност!?
Понякога ми се приисква
да
съм
истинска!
13.02.2009 г.
"Не искам победа чрез лъжлива хитрост, нищо не искам! Щом зарад това ще
трябва да покръствам сърцето си"
(цитат от книга)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
