Да съм истинска...
Понякога ми се приисква
да съм жерав... или фламинго,
да съм оранжева и розова
с мека гальовна перушина.
Да съм летяща птица...!
От размаха да пречиствам!
Със сърцето светкавица да паля...!
Но... искам и да съм
чакал... вълчица - сива, тъмносива!
Да вия, да прегризвам
да чувам как оковата се срива.
По лапите студа да ме изстива,
прозрачна да трептя
в коварна двупосочност.
И от водовъртежа
през пашкула да пониквам
над театрални маски
от бозови човеци...!
Не мога да съм
нискостеблена,
превита,
крехка,
тиха...
Ще разлайвам! Нека!
Какво кат лаят
и под стъпките ми се прикриват,
изгубили лицата си в себичност!?
Понякога ми се приисква
да
съм
истинска!
13.02.2009 г.
"Не искам победа чрез лъжлива хитрост, нищо не искам! Щом зарад това ще
трябва да покръствам сърцето си"
(цитат от книга)
© Женина Богданова All rights reserved.
