27.10.2008 г., 14:11 ч.

Да те догоня... (Безброй лета във мен не се е съмвало) 

  Поезия » Бели стихове
1060 0 24

Да те догоня...

(Безброй лета във мен не се е съмвало)

 

Безброй лета

във мен

не се е съмвало.

Във тъмнина заспиваше

таванът ми,

на топло сгушен

в нощното

индиго.

Стрелките си завъртаха

часовници

по бледи, уморени

циферблати...

И топли капки

кърваво мастило

със шепот призрачен

избиха

по стъклата...

Безброй лета

във мен

не се е съмвало,

защото тук

отдавна вече

зима е.

И хлад безименен

душата пази.

Не се преражда

в грейнали

слънца.

Тя скърпена е

със неумолимото

мълчание

на разпилял се вятър.

Обвита е във облаци.

И празна.

Безброй лета

във мен

не се е съмвало.

Бодлива тел

опънах

във сърцето си.

Гранични знаци

си поставих.

И преминах ги.

Да те догоня.

И да секне самотата.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??