Да те догоня... (Безброй лета във мен не се е съмвало)
Да те догоня...
(Безброй лета във мен не се е съмвало)
Безброй лета
във мен
не се е съмвало.
Във тъмнина заспиваше
таванът ми,
на топло сгушен
в нощното
индиго.
Стрелките си завъртаха
часовници
по бледи, уморени
циферблати...
И топли капки
кърваво мастило
със шепот призрачен
избиха
по стъклата...
Безброй лета
във мен
не се е съмвало,
защото тук
отдавна вече
зима е.
И хлад безименен
душата пази.
Не се преражда
в грейнали
слънца.
Тя скърпена е
със неумолимото
мълчание
на разпилял се вятър.
Обвита е във облаци.
И празна.
Безброй лета
във мен
не се е съмвало.
Бодлива тел
опънах
във сърцето си.
Гранични знаци
си поставих.
И преминах ги.
Да те догоня.
И да секне самотата.
© Елмира Митева All rights reserved.
