Oct 27, 2008, 2:11 PM

Да те догоня... (Безброй лета във мен не се е съмвало) 

  Poetry » White poetry
1131 0 24

Да те догоня...

(Безброй лета във мен не се е съмвало)

 

Безброй лета

във мен

не се е съмвало.

Във тъмнина заспиваше

таванът ми,

на топло сгушен

в нощното

индиго.

Стрелките си завъртаха

часовници

по бледи, уморени

циферблати...

И топли капки

кърваво мастило

със шепот призрачен

избиха

по стъклата...

Безброй лета

във мен

не се е съмвало,

защото тук

отдавна вече

зима е.

И хлад безименен

душата пази.

Не се преражда

в грейнали

слънца.

Тя скърпена е

със неумолимото

мълчание

на разпилял се вятър.

Обвита е във облаци.

И празна.

Безброй лета

във мен

не се е съмвало.

Бодлива тел

опънах

във сърцето си.

Гранични знаци

си поставих.

И преминах ги.

Да те догоня.

И да секне самотата.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??