Да те пресъздам
Да те пресъздам във песен,
кратка, пееща за любовта.
Да те сравня със тъжна есен,
посипана с пътеки от листа.
Да те пресъздам като звезда,
над някой сив прозорец тя да грее.
Като тежка, черна самота,
свещ в душата ми да тлее.
Да те пресъздам във стих незнаен,
ти да си плах, дори тъгуващ.
Да те пресъздам във миг нетраен,
за чувства някак си жадуващ.
Ще те пресъздам на срички и слова,
песен, стих ще бъдеш ти.
Като вечна обич ще те озаглавя
и ще те нарека ,,Споделените мечти''!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
