Да те пресъздам
Да те пресъздам във песен,
кратка, пееща за любовта.
Да те сравня със тъжна есен,
посипана с пътеки от листа.
Да те пресъздам като звезда,
над някой сив прозорец тя да грее.
Като тежка, черна самота,
свещ в душата ми да тлее.
Да те пресъздам във стих незнаен,
ти да си плах, дори тъгуващ.
Да те пресъздам във миг нетраен,
за чувства някак си жадуващ.
Ще те пресъздам на срички и слова,
песен, стих ще бъдеш ти.
Като вечна обич ще те озаглавя
и ще те нарека ,,Споделените мечти''!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
