Измислих те, защото се нуждаех
да храня вакуума сред мечтите си.
Надеждата, вталена от очакване,
се молеше да бъдеш нещо истинско.
Повярвах, че животът ми добива
наново очертания и диша
на едри глътки, сякаш без усилие
и ти си дъното на неговия смисъл.
Частица щастие - за нея ли живеем?
И тя ли е хашиша за сърцето?
Намери ли се някой да умее
да примири Мамона и Поета? ...