Da troppo tempo
Измислих те, защото се нуждаех
да храня вакуума сред мечтите си.
Надеждата, вталена от очакване,
се молеше да бъдеш нещо истинско.
Повярвах, че животът ми добива
наново очертания и диша
на едри глътки, сякаш без усилие
и ти си дъното на неговия смисъл.
Частица щастие - за нея ли живеем?
И тя ли е хашиша за сърцето?
Намери ли се някой да умее
да примири Мамона и Поета?
Аз не успях. И дойде ред да плащам.
Вместо с пари, изцяло с кървав данък.
Но в паметта ми място е запазено
за теб и мен - в мечтания ни замък.
http://vbox7.com/play:5fb93067&al=2&vid=2032341
© Младен Мисана All rights reserved.
