Д А  В Я Р В А М  М И  С Е  И С К А

Свикнали сме от далечни времена,

да вървиме все напред,

но дали в действителност така,

е до днес,запазен този ред?

Имам чувство,че на думи,

жестоко само се тешим,

а в действителност по стари друми

често все назад вървим...

А да вярвам ми се иска,

че способни сме и на дела,

да се радваме усмихнати,

на сътвореното от нашата ръка.

Природата не иска вече,да прощава

нашите безкрайно груби грешки,

що способни са да я поставят

в жалко положение без дрешки. 

Гола и Свирепа с Урагани,

доведена до Изтъпление от нас,

ще престане вече,да ни храни,

обзета от Свиреп Екстаз.

Отровена,потъпкана,обезобразена,

застинала в гримасата на смъртник,

за срам пред цялата вселена

своите деца ще стъпче.

Да вярвам ми се иска,

че способни сме,да и помогнем,

отново да ни стане Майка Близка,

поела нашите проблеми сложни.

24.05.1990г.гр.Разград