Fabiana (Галя Николова)
216 821
26.09.2005 г., 10:41 ч.

Да вярваш 

  Поезия
679 0 4
Да вярваш, че на заранта
ще се събудиш и очите си
за светлината ще отвориш.
Да вярваш, че ще оцелееш,
когато си неизлечимо болен.
Да вярваш, че на този свят
има място и за теб. Има, но къде?
Винаги ли на реда последен,
винаги ли някой с лакти
ще те блъска, пред тебе да застане?
Да вярваш, че някой те обича
и няма да те бута в калта.
До гроб в обич да се врича,
понякога забива нож в гърба.
Да вярваш и да се надяваш
добро да те застигне,
а вечно да затъваш в проблеми.
Има изгрев - светлината те огрява.
Има залез - тъмнината те поглъща
и... затваря се кръгът.

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трябва да вярваме Фабиана .Вярата е ,която дава сили.
  • Кръгът последен се затваря, а стихът ти го отваря за много асоциации. Благодаря ти за това!
  • Вярата е част от пътя...
    Прозрението е истината за останалото...
    Всеки сам достига до верния за него отговор!
  • Тъжни са ти питанията,Гале!А отговора..един -още по-голяма вяра!Поздравче!
Предложения
: ??:??