Да вярваш
Да вярваш, че на заранта
ще се събудиш и очите си
за светлината ще отвориш.
Да вярваш, че ще оцелееш,
когато си неизлечимо болен.
Да вярваш, че на този свят
има място и за теб. Има, но къде?
Винаги ли на реда последен,
винаги ли някой с лакти
ще те блъска, пред тебе да застане?
Да вярваш, че някой те обича
и няма да те бута в калта.
До гроб в обич да се врича,
понякога забива нож в гърба.
Да вярваш и да се надяваш
добро да те застигне,
а вечно да затъваш в проблеми.
Има изгрев - светлината те огрява.
Има залез - тъмнината те поглъща
и... затваря се кръгът.
ще се събудиш и очите си
за светлината ще отвориш.
Да вярваш, че ще оцелееш,
когато си неизлечимо болен.
Да вярваш, че на този свят
има място и за теб. Има, но къде?
Винаги ли на реда последен,
винаги ли някой с лакти
ще те блъска, пред тебе да застане?
Да вярваш, че някой те обича
и няма да те бута в калта.
До гроб в обич да се врича,
понякога забива нож в гърба.
Да вярваш и да се надяваш
добро да те застигне,
а вечно да затъваш в проблеми.
Има изгрев - светлината те огрява.
Има залез - тъмнината те поглъща
и... затваря се кръгът.
© Галя Николова All rights reserved.
