3.04.2008 г., 14:04

Да вървим*

1.6K 0 13
ДА ВЪРВИМ

Отличено на VII-я Национален поетичен конкурс
"Любовта, без която не можем"

Нека двама да тръгнем -
да вървим, да вървим,
без преструвки и маски,
без фалш и без грим.

Много пътища канят -
не един, не един,
ние с тебе обаче
по кой ще вървим.

Ах, защо ли те питам -
как по кой, как по кой,
ние вече го тъпчeм
и му казваме "свой".

Дали дълъг ще бъде -
кой ти знай, кой ти знай,
но със тебе сме длъжни
да вървиме до край.

Той напред ще ни води -
все напред, все напред,
все натам, от където
назад няма билет.

От там някой ще гледа,
ще следи, ще следи,
как
със тебе вървиме
все по стари следи.

Как утъпкваме пътя -
много стар, много стар,
ти на мене ще бъдеш
и аз на тебе другар.

И до края щом стигнем -
в сетен час, в сетен час,
нека с гордост да кажем:
"ЛЮБОВТА БЕШЕ С НАС!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени

Произведението е включено в:

СЪНУВАМ СЛЪНЧОГЛЕДИ

СЪНУВАМ СЛЪНЧОГЛЕДИ
10,00 лв.
2.7K 1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...