Да запазиш живота и нея

Кажи, когато лятото свърши.

Ще можеш ли?

Да започнеш без мен.

Да не чакаш в себе си спомен в копнеж.

Да видиш деня прероден.

Да чакаш без болка мига.

Да искаш слънце в дъжда.

Да тръгнеш в път невървян.

Да молиш - дори когато си ням.

Да не казваш, когато боли.

Да не викаш, когато тежи.

Да мечтаеш за себе си сам.

Да откажеш да бъдеш там.

Да назовеш гласно свойта вина.

Да не търсиш чужда тъга.

Да познаеш, когато е тя.

Да останеш докрай и сега.

Да бъдеш завинаги  и след това.

Да опазиш лятото в писма.

Да не тръгнеш преди есента.

Да не кажеш на лятото "край".

Да видиш в очите щастлив урожай.

Да затвориш вратата отвътре.

Да почувстваш нея до теб.

Да поискаш и нея, и себе си.

Да запазиш живота във вените си.

Сега кажи - ще дойде ли на лятото краят?

Ще поискаш ли и тя да го знае?

Кажи ù го сега.

Спираш се - не можеш май.

Вярно е - не е споменът сега.

Тя е любовта.