23.09.2022 г., 6:41

Да заплача

445 2 4

Кой ме научи да си крия сълзите?

Кой чувствата отне и защо?

Кой нарисува толкова черно в дните?

Кой в центрофуга завъртя ме на сто?

 

Искам отново в сълзи да се давя!

Да крещя, че боли ме, но на кого?

Искам от болката стълба да си направя,

далеч от мен да запратя всичкото зло.

 

И там, от високото, сълзите си в дъжд ще превърна.

Като потоп ще залея цялата земна тъга.

Ще изчистя душата си, с радост пак ще прегърна

хората, които ще тръгнат по моята бледа следа.

 

22.09.2022 Ким Джаксън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...