Кой ме научи да си крия сълзите?
Кой чувствата отне и защо?
Кой нарисува толкова черно в дните?
Кой в центрофуга завъртя ме на сто?
Искам отново в сълзи да се давя!
Да крещя, че боли ме, но на кого?
Искам от болката стълба да си направя,
далеч от мен да запратя всичкото зло.
И там, от високото, сълзите си в дъжд ще превърна.
Като потоп ще залея цялата земна тъга.
Ще изчистя душата си, с радост пак ще прегърна
хората, които ще тръгнат по моята бледа следа. ...