14.03.2019 г., 9:32

Да затвориш рана...

520 1 0

 Разпилени трохи  от дим на пода,

                    до бели завеси - сенките мълчат.

 Две щипки захар вместо сол

                   върху отворената рана поръси,

 няма да мине, навярно ще кърви,

                  но вкусът й поне ще се промени.

 

 Оближи я. Капка по капка.

             Запомни мириса й.

 Затвори я. Няколко шева грях.

            Две чаени лъжици сълзи.

 Навярно боли.

           Очи - спуснати завеси.

 Премрежен поглед.

           Ръцете не треперят.

 Спря да кърви.

 

 Една шепа звезден прах

           смесена с щипка страх

 изсипана в буркан,

           оставен в ъгъла

  на най-високия рафт.

 

Събери трохите от дим на куп,

една 

по 

една

вземи ги

  Една шепа стига. 

           До бели завеси - сенки. 

Мълчат.

  Слънчеви лъчи преминаващи през тях - 

           земна илюзия, ги разделя. 

 

   И със захар отворената рана

да посипеш, 

не ще се излекува. 

Поне не боли. 

Не искам сол. 

    Върни я обратно при другите съставки. 

Не ща и отвари. 

   Заклинания. Стари гримоари. 

Вземи иглите.

  Нека огъня ги прегърне. 

Нажежени. 

Червен конец. 

  Кървав венец между устните.

Заший ме. 

Няколко шева грях. 

  Заглушен стон, последван от вик. 

Няма следа и от страх.

Иглата беше доброжелател - нужен враг.

  Ръцете на мъжа не трепереха...

Очи - вдигнати завеси. 

Право в мен гледащи. 

Седнал бе.

  Устни треперещи. По тях бе останала кръвта. 

Повдигнах се, доближих се,

и облизах я.

Вече зная вкуса. 

  Защо тъй бе желана тя. 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...