8.07.2007 г., 22:03

да здрависаш Христоса със Тангра

916 0 11
Детеродна земя. Опустяла от бури.
Изнасилвана. Стъпквана. Кормена.
А кънтяла е някога. Упоена от тропота
на велика прабългарска конница!

Бог я бил сътворил, като завет за себе си!
И дарил я на шепа бездомници.
Бог ни даде кръвта, и земята, небето си.
А копаем в сърцето й  гробници.

Тази силна земя не е наша. Отдавна.
От мига, в който станахме варвари.
И изтръгнахме жилото с конска опашка
от пръстта.
Да издигаме барове.

От мига, в който плюем по Ботев. По Левски.
От мига, в който даваме даром
на безумни глупаци История, Песни...
и земя. С кръв на войни обляна.

Няма сила и време, които да смогнат
от номади да сторят стопани!
Колко века са нужни, велики НАРОДЕ,
да здрависаш Христоса със Тангра?

Бог ще плаче. С потопи. Пожари ще пали.
Бог ще мачка и тъпче сърцето си.
Върху тази земя само къс ще остане
от случаен Паисиев препис!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...