катеринарина (Катя)
331 972
Jul 8, 2007, 10:03 PM

да здрависаш Христоса със Тангра 

  Poetry
735 0 11
Детеродна земя. Опустяла от бури.
Изнасилвана. Стъпквана. Кормена.
А кънтяла е някога. Упоена от тропота
на велика прабългарска конница!

Бог я бил сътворил, като завет за себе си!
И дарил я на шепа бездомници.
Бог ни даде кръвта, и земята, небето си.
А копаем в сърцето й  гробници.

Тази силна земя не е наша. Отдавна.
От мига, в който станахме варвари.
И изтръгнахме жилото с конска опашка
от пръстта.
Да издигаме барове.

От мига, в който плюем по Ботев. По Левски.
От мига, в който даваме даром
на безумни глупаци История, Песни...
и земя. С кръв на войни обляна.

Няма сила и време, които да смогнат
от номади да сторят стопани!
Колко века са нужни, велики НАРОДЕ,
да здрависаш Христоса със Тангра?

Бог ще плаче. С потопи. Пожари ще пали.
Бог ще мачка и тъпче сърцето си.
Върху тази земя само къс ще остане
от случаен Паисиев препис!

© Катя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??