да здрависаш Христоса със Тангра
Детеродна земя. Опустяла от бури.
Изнасилвана. Стъпквана. Кормена.
А кънтяла е някога. Упоена от тропота
на велика прабългарска конница!
Бог я бил сътворил, като завет за себе си!
И дарил я на шепа бездомници.
Бог ни даде кръвта, и земята, небето си.
А копаем в сърцето й гробници.
Тази силна земя не е наша. Отдавна.
От мига, в който станахме варвари.
И изтръгнахме жилото с конска опашка
от пръстта.
Да издигаме барове.
От мига, в който плюем по Ботев. По Левски.
От мига, в който даваме даром
на безумни глупаци История, Песни...
и земя. С кръв на войни обляна.
Няма сила и време, които да смогнат
от номади да сторят стопани!
Колко века са нужни, велики НАРОДЕ,
да здрависаш Христоса със Тангра?
Бог ще плаче. С потопи. Пожари ще пали.
Бог ще мачка и тъпче сърцето си.
Върху тази земя само къс ще остане
от случаен Паисиев препис!
Изнасилвана. Стъпквана. Кормена.
А кънтяла е някога. Упоена от тропота
на велика прабългарска конница!
Бог я бил сътворил, като завет за себе си!
И дарил я на шепа бездомници.
Бог ни даде кръвта, и земята, небето си.
А копаем в сърцето й гробници.
Тази силна земя не е наша. Отдавна.
От мига, в който станахме варвари.
И изтръгнахме жилото с конска опашка
от пръстта.
Да издигаме барове.
От мига, в който плюем по Ботев. По Левски.
От мига, в който даваме даром
на безумни глупаци История, Песни...
и земя. С кръв на войни обляна.
Няма сила и време, които да смогнат
от номади да сторят стопани!
Колко века са нужни, велики НАРОДЕ,
да здрависаш Христоса със Тангра?
Бог ще плаче. С потопи. Пожари ще пали.
Бог ще мачка и тъпче сърцето си.
Върху тази земя само къс ще остане
от случаен Паисиев препис!
© Катя All rights reserved.
