1.04.2009 г., 12:36

* * *

688 0 1

                         

                      * * *

 

     Бели пеперуди - момичета каматни -

     ясно слънчице ли ми кацна на рамото?...

 

      Птици къпят вятъра с росни кокичета -

      чак на облаците им е гъделичкаво.

 

       Къщите в кахърни гнезда са се сгушили...

       Стихове отбрулени - спечени курешки.

 

       Няма гайди... Мишите дупки заглъхнаха -

       ще ми погостуват ли нявга пак влъхвите?

 

        Мравчица към Бог ли е взор ококорила -

        и на Оня свят ще си сме непокорници.

 

       И реката смешно си врътна опашката -

        хайде, пущино, по гори да запрашваме!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...