Дадох я.
Писък. Напира да излезе. Все едно е кой ще чуе.
И усмивка замразена, нова маска ще си търся.
Тръпки гадни пак подсказват за растящо напрежение
и импулса да избягам, да се скрия и от себе си.
Към бутилката посягам - тя е празна като мене.
Да, раздадох си душата, с демони сега живея.
Ха! Зверчето пак опитва на добро да се направи.
Кво пък - празна тиква може да повярва.
Виж оназ гадинка как усърдно се раздава.
Пусна ли я вънка, някой в злоба ще се дави.
Дамата е елегантна! Нужно е прозрение,
под воала и загадъчен да откриеш лицемерието.
Уау! Високият с брадата, дето движи се с ухилен.
Де ли скрил си е рогата?! Вижда ми се пак угрижен.
Знаех си! Това е ключа! Няма как да ми я вземе!
От душата всяко късче дадох с обич и желание!
И усмивка замразена, нова маска ще си търся.
Тръпки гадни пак подсказват за растящо напрежение
и импулса да избягам, да се скрия и от себе си.
Към бутилката посягам - тя е празна като мене.
Да, раздадох си душата, с демони сега живея.
Ха! Зверчето пак опитва на добро да се направи.
Кво пък - празна тиква може да повярва.
Виж оназ гадинка как усърдно се раздава.
Пусна ли я вънка, някой в злоба ще се дави.
Дамата е елегантна! Нужно е прозрение,
под воала и загадъчен да откриеш лицемерието.
Уау! Високият с брадата, дето движи се с ухилен.
Де ли скрил си е рогата?! Вижда ми се пак угрижен.
Знаех си! Това е ключа! Няма как да ми я вземе!
От душата всяко късче дадох с обич и желание!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
