Дай бири две и музика – да свири!
Уж събота е, а пък аз работя,
а бръмбарите, стачка обявяват.
Мигрената почерня ми живота,
как се живее, как, с глава такава?
Измислиците стигат кота нула,
мечтите се сдобиват с кречетала.
Бездомна клюка – чула-недочула,
тръби навред, че аз съм взела-дала.
А кучето не смее и да шукне
и котките се крият – на тавана.
Мъжът ми май на излет рано хукна,
единствено мигрената остана.
Да беше мечка, че да ме разкъса,
а то не е живот, ни умирачка.
Събирам с мъка бръмбари – в ума си,
луд не потѝ се, гърби се и бачка.
Та който е рогат – така си пати,
на щур човек – дисаги и баири.
Ако ми писне с лекове познати,
дай бири две и музика – да свири!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
