Дай ми лекарството
Дай ми лекарството
Идвам от гората и ми трябва пространство,
болен съм за обществото, така че дай ми лекарството.
Дундуркам си промилите, в просто пиянство,
едва съм стигнал до тук, така че продай ми лекарството.
Губя приятели, стоейки статичен, на място,
трябва ми нещо за болката, а е скъпо лекарството.
В пълна мъгла съм, а всичко е ясно -
дай ми зелена рецепта, за зелено лекарство.
Има и по-болни от мен - освирепели от бяс,
и стават по-зле, не помага лекарството.
А моят живот е екстази без екстаз,
къде си ти - къде съм аз, къде е лекарството!?
И ако знам, че мама и татко са добре, се чувствам прекрасно
и, Бога ми, тогава не ми трябва лекарството.
Кръстосвам дилеми, че за сефте да е ясно,
но още не заспивам спокоен, така че дай ми лекарството!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Попов Всички права запазени
