Mar 29, 2012, 7:11 PM

Дай ми лекарството 

  Poetry » Other
668 0 1

Дай ми лекарството

 

 

Идвам от гората и ми трябва пространство,
болен съм за обществото, така че дай ми лекарството.
Дундуркам си промилите, в просто пиянство,
едва съм стигнал до тук, така че продай ми лекарството.
Губя приятели, стоейки статичен, на място,
трябва ми нещо за болката, а е скъпо лекарството.
В пълна мъгла съм, а всичко е ясно -
дай ми зелена рецепта, за зелено лекарство.
Има и по-болни от мен - освирепели от бяс,
и стават по-зле, не помага лекарството.
А моят живот е екстази без екстаз,
къде си ти - къде съм аз, къде е лекарството!?
И ако знам, че мама и татко са добре, се чувствам прекрасно
и, Бога ми, тогава не ми трябва лекарството.
Кръстосвам дилеми, че за сефте да е ясно,
но още не заспивам спокоен, така че дай ми лекарството!

© Михаил Попов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "И ако знам, че мама и татко са добре, се чувствам прекрасно
    и, Бога ми, тогава не ми трябва лекарството."

    Май там е истината-щом край теб добре са
    и без лекарство ще пребориш стреса.

    А текстовете ти са направо за рапиране!Поздравления!
Random works
: ??:??