18.10.2005 г., 21:16

Дай ми шанс

1.4K 0 4
Дай ми шанс, поне веднъж
до себе си ме допусни,
вратата открехни,
прага да прекрача.
Като фея с пръчица вълшебна
до тебе ще застана,
ще те обсипя със звезди,
цветната дъга ще ти даря
и букет от седембагрени цветя.
Всъщност знаеш ще ти дам
пламнал поглед,
топла длан, обич необятна
дето чудеса ще сътвори.
Шанс ми дай, сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Марини Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Сияна! Извинявай, Светослав, така си помислих, може би, защото ти отреагира на коментара ми. Поздрав!
  • Спокойно!Знаеш,че всеки има мнение и няма как,трябва да го уважим.Хубаво е
  • Светослав, не съм казала, че искам да ходя някъде, а на това внимание струва ми се, че и ти се "радваш" нерядко. Колкото до мен, аз приключих с калпавите "стихове", така че мисля да не ти давам повече възможност да ми лепкаш с лека ръка двойки.Остани си със здраве!
  • Уффф... ще си строшите пръстите да бързате да ми напишете две , е,... благодаря, все пак е някакво внимание!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...