Oct 18, 2005, 9:16 PM

Дай ми шанс

  Poetry
1.4K 0 4
Дай ми шанс, поне веднъж
до себе си ме допусни,
вратата открехни,
прага да прекрача.
Като фея с пръчица вълшебна
до тебе ще застана,
ще те обсипя със звезди,
цветната дъга ще ти даря
и букет от седембагрени цветя.
Всъщност знаеш ще ти дам
пламнал поглед,
топла длан, обич необятна
дето чудеса ще сътвори.
Шанс ми дай, сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Марини All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Сияна! Извинявай, Светослав, така си помислих, може би, защото ти отреагира на коментара ми. Поздрав!
  • Спокойно!Знаеш,че всеки има мнение и няма как,трябва да го уважим.Хубаво е
  • Светослав, не съм казала, че искам да ходя някъде, а на това внимание струва ми се, че и ти се "радваш" нерядко. Колкото до мен, аз приключих с калпавите "стихове", така че мисля да не ти давам повече възможност да ми лепкаш с лека ръка двойки.Остани си със здраве!
  • Уффф... ще си строшите пръстите да бързате да ми напишете две , е,... благодаря, все пак е някакво внимание!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....