Дайте смело дела ми на кучето
Ще я трясна вратата последната,
най-последна и тежка от всички.
На трапезата вечер щом седнете,
не примамвайте спомен с трохички.
Дайте смело дела ми на кучето,
още помня, че вечно е гладно.
Не тъгувам по нищо неслучено,
в отчаяние няма да падна.
И задръжте я цялата къщата,
аз живея в сърцето на вятър.
Утре нова и друга, и същата
ще съм с моята обич богата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
