Далчев сигурно се смее
Хълмовете, дълбоко скрити зад лунната светлина, спят спокойно, само тих барабан се чува от ритъма на сърцата им.
Дим от ръждиво копие бавно се приплъзва и се скрива точно никъде.
Клепачите, пресъхнали и натъпкани навътре в окото, са вече безполезни.
И пустата цигулка с безброй струни, в корема не спира да къса струни.
Далчев сигурно се смее.