Далчев сигурно се смее
Хълмовете, дълбоко скрити зад лунната светлина, спят спокойно, само тих барабан се чува от ритъма на сърцата им.
Дим от ръждиво копие бавно се приплъзва и се скрива точно никъде.
Клепачите, пресъхнали и натъпкани навътре в окото, са вече безполезни.
И пустата цигулка с безброй струни, в корема не спира да къса струни.
Далчев сигурно се смее.
© Огън All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
