Далеч един от друг
Далеч един от друг
Сърцето дълго пазеше следите
оставени след теб от любовта.
Душата плачеше, ала сълзите
ги криеше самотна във нощта.
Дълбока беше раната. Болеше.
Не знаех, че така ще ме боли!
Аз все те питах, ала ти мълчеше.
Живея, но животът ми горчи!
Повярвах ти, и вярвах чак до края
в очите ти със цвят на кадифе!
Сега какво ли мога да направя?
Не иска вече моето сърце
да бъде оковано от лъжата
и мамено от нечии очи!
Но може би това ни е съдбата?
Далеч от тебе аз, от мене ти!
21.02.2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
