17.01.2009 г., 14:00

Далеч от мен

1.8K 0 15
Вечер щом заспиваш изморен,
далеч от моята прегръдка топла,
понякога се будиш изпотен,
останал жаден за целувката ми мокра.

Ти знаеш, че макар да съм далеч в нощта,
над нас една луна изгрява
и пращам ти по тази ни луна
най-красивата любов, която зная!

Да ти разкаже тя за моите ръце,
за моите очи във тебе впити.
За да заспиш като мъничко дете,
с надеждата, че утре ще ме видиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...