Jan 17, 2009, 2:00 PM

Далеч от мен

  Poetry » Love
1.8K 0 15
Вечер щом заспиваш изморен,
далеч от моята прегръдка топла,
понякога се будиш изпотен,
останал жаден за целувката ми мокра.

Ти знаеш, че макар да съм далеч в нощта,
над нас една луна изгрява
и пращам ти по тази ни луна
най-красивата любов, която зная!

Да ти разкаже тя за моите ръце,
за моите очи във тебе впити.
За да заспиш като мъничко дете,
с надеждата, че утре ще ме видиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...