Далеч от теб не искам аз да бъда,
замисляйки се...
ми звучи като присъда!
Тъгата в мен е толкова голяма,
а понякога човека просто избор няма...
В дълбините на очите
набъбнали са пак сълзите...
бях забравила какво е плач...
Само щастие дари ми...
обич и загриженост голяма,
но моля те прости ми...
Обичам те и винаги ще те желая
в сърцето и душата ми...
оставаш ти докрая!!!
© Катерина Котева Всички права запазени