16.02.2021 г., 9:33

Далече там в небосвода

549 0 0

Звездите над нас винаги ще блестят
Далечни, неразбрани и малко свенливи
Към тях поглед насочвам, седнaл в дъжда
Откраднати мигове неповторими


И чудя се често дали там в небосвода
Светлинка не блещука ли само за мен
И взирам се пак, но да я видя немога
При мен ще затихне сама някой ден


И всяка нощ във съня си я рисувам
С рокля красива и меки златисти коси
И чувствам се жив когато нея бленувам
Мечтите си пазя, дори от тях да ме боли


Сам под дъжда вдишвам красотата
Меланхолия сладка духът ми владее
Кожата пропита от студа на водата
Жив съм, пречистен и пак ще живея


За миг само там очи ще затворя
И към звездите отново ще литна
За миг само там далеч в небосвода
Светлинката мъждива аз ще достигна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...