Звездите над нас винаги ще блестят
Далечни, неразбрани и малко свенливи
Към тях поглед насочвам, седнaл в дъжда
Откраднати мигове неповторими
И чудя се често дали там в небосвода
Светлинка не блещука ли само за мен
И взирам се пак, но да я видя немога
При мен ще затихне сама някой ден
И всяка нощ във съня си я рисувам
С рокля красива и меки златисти коси
И чувствам се жив когато нея бленувам
Мечтите си пазя, дори от тях да ме боли ...