Звездите над нас винаги ще блестят
Далечни, неразбрани и малко свенливи
Към тях поглед насочвам, седнaл в дъжда
Откраднати мигове неповторими

И чудя се често дали там в небосвода
Светлинка не блещука ли само за мен
И взирам се пак, но да я видя немога
При мен ще затихне сама някой ден

И всяка нощ във съня си я рисувам
С рокля красива и меки златисти коси
И чувствам се жив когато нея бленувам
Мечтите си пазя, дори от тях да ме боли

Сам под дъжда вдишвам красотата
Меланхолия сладка духът ми владее
Кожата пропита от студа на водата
Жив съм, пречистен и пак ще живея

За миг само там очи ще затворя
И към звездите отново ще литна
За миг само там далеч в небосвода
Светлинката мъждива аз ще достигна