росина (Росица Димова)
70 134
3.10.2012 г., 15:05 ч.

Далечни 

  Поезия » Любовна
470 0 5

Постой така на лунна светлина

за последен път да те погледам

и с очи от кадифена топлина

да те запомня и да те сънувам.

 

Ще тръгнеш бавно, необятен е света,

а мислите безкрайността ще пропътуват.

Някой ден за мъничко пред твоята врата ще спра

и океаните от скръб ще забушуват.

© Росица Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??