росина (Росица Димова)
70 134
Oct 3, 2012, 3:05 PM

Далечни 

  Poetry » Love
467 0 5

Постой така на лунна светлина

за последен път да те погледам

и с очи от кадифена топлина

да те запомня и да те сънувам.

 

Ще тръгнеш бавно, необятен е света,

а мислите безкрайността ще пропътуват.

Някой ден за мъничко пред твоята врата ще спра

и океаните от скръб ще забушуват.

© Росица Димова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??