Далечни

Oct 3, 2012, 3:05 PM

Poetry » Love

495 0 5

Постой така на лунна светлина
за последен път да те погледам
и с очи от кадифена топлина
да те запомня и да те сънувам.
Ще тръгнеш бавно, необятен е света,
а мислите безкрайността ще пропътуват.
Някой ден за мъничко пред твоята врата ще спра
и океаните от скръб ще забушуват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Далечни

Искате да прочетете повече?

Random works