Дали наистина ме обичаш?
Дали наистина те усещам
и денем и нощем?
В тишината, в суетата,
 в светлия ден и тихата нощ.....
Дали ме наблюдаваш, пристъпил зад мен,
четеш ли мислите ми...
всичко това, което е в тях, това си  ти!
Дали си аннгел, който свети в тъмнината,
когато заспя...
Дали си до мен, когато целувам децата.
Дали се усмихваш
и лягаш до мен уморен....
И сутрин, преди да се събудя,
вече си напуснал постелята ми.
Теб очаквам, поискай ме...
Поискай от мен да се спра,
нежна да бъда
Обичай ме, вземи ме с теб!
Не искам да оставам сама.
Ще те очаквам.
Дори духом до мен да си, ще ми стига.
Да ме докоснеш с невидима ласка
в тишината на нощта..
Да седнеш до мен на пейката в парка,
вплел ръка в моята.
Дали би поискал със мен да стигнеш до край?
Да бъдеш в живота ми извор -  на жива вода?
Оставам без отговор, но ще очаквам,
ще очаквам до край
присъствието ти,
да вземеш в твойта, моята ръка...