Мислите ми непотребни,
ме хвърлят в луди видения,
спомените разтребват
и ме терзаят съмнения.
Дали не пропуснах живота,
който ми беше потребен,
сама си изпразних джоба
и изпуснах влака последен.
Уж разсъждавам трезво,
въпреки тежестта на годините,
а смисълът му изчезна,
угасна усмивката в миналото.
Миговете свои разпръснах,
отблъсхах ги с несигурни длани,
душата си не развързах,
и сега насича дъха ми.
И дори да призная,
защо парят сълзите,
времето не знае пощада,
не възкръсват миговете.
Вглеждам се в старите снимки,
и прегръщам своите истини,
изтерзана от закъснелите мисли,
признавам и горчи истински.