16.06.2023 г., 9:01

Дали?

729 2 7

Дали творим днес своя "Златорог"*

тъй както нашите предци далечни?

Талантът го изпраща само Бог,

а ние се приемаме за вечни?

 

Дали със тази сила на духа

за утре ще оставим пак следата?

Не знам това, но истини творя

и искрено възпявам красотата.

 

Дано ни оценят така и нас,

поети без измъчената слава.

Ако и по- нататък бъдем глас,

достойни сме за младите тогава!

 

 

Аделина Колева

 

______________________________________________

* - "Златорог" - месечно литературно художествено списание, което излиза от 1920 до декември 1943 година.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много съм благодарна, Младене.
  • Безусловно твоят стих е достоен за надарените млади творци, Аделаида.
    Скромното ми мнение е, че могат да научат много за поезията от теб. Поздравление!
  • Безкрайно благодаря на всички ви.
  • Дали ще ни оценят, само времето ще покаже.
    Сега на мен ми е достатъчно да ме развълнува нечие творение, да провокира размисъл, да развинти въображението.
  • А дано, ама надали...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...