16.06.2023 г., 9:01

Дали?

740 2 7

Дали творим днес своя "Златорог"*

тъй както нашите предци далечни?

Талантът го изпраща само Бог,

а ние се приемаме за вечни?

 

Дали със тази сила на духа

за утре ще оставим пак следата?

Не знам това, но истини творя

и искрено възпявам красотата.

 

Дано ни оценят така и нас,

поети без измъчената слава.

Ако и по- нататък бъдем глас,

достойни сме за младите тогава!

 

 

Аделина Колева

 

______________________________________________

* - "Златорог" - месечно литературно художествено списание, което излиза от 1920 до декември 1943 година.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много съм благодарна, Младене.
  • Безусловно твоят стих е достоен за надарените млади творци, Аделаида.
    Скромното ми мнение е, че могат да научат много за поезията от теб. Поздравление!
  • Безкрайно благодаря на всички ви.
  • Дали ще ни оценят, само времето ще покаже.
    Сега на мен ми е достатъчно да ме развълнува нечие творение, да провокира размисъл, да развинти въображението.
  • А дано, ама надали...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...